Tърговия с органи


Зададох си въпроса доколко сме способни на толерантност към търговията с органи, до каква степен моралът ни е разтеглив и колко можем да понесем, преди да се противопоставим?

Неотдавна темата за трансплантацията на органи беше засегната по една от нашите телевизии. Бе купен бъбрек от млад мъж от Пакистан, за да се спаси животът на дете в България. Журналистите - странно - представиха този факт като напълно нормален и новината бе коментирана като щастлива приказка за българчето, на което му се дава шанс.

Истината е, че само в Европа има близо 300 000 пациенти, които се нуждаят от трансплантация на един или друг орган. Една четвърт от тях умират, преди да се намери подходящ донор. А когато има търсене, има и предлагане. По данни на Световната здравна организация търговията с органи придобива глобални очертания в края на 70-те години, когато Индия започва да привлича богати хора за трансплантация на бъбреци. Днес търговията с органи е изключително добре организирана в целия свят - от лекарите, които убеждават потенциалните донори, до екипа, който извършва трансплантацията.

Въпреки че търговията с човешки органи се преследва от законите в целия свят, с изключение на Китай и Иран, в редица развиващи се страни органите са "стока". Най-често продавани са бъбреците, защото са два и след операцията донорът може да живее и с един бъбрек.

Проблемът с „дарителите" настъпва в следоперационния период. Факт е, че всяка хирургическа намеса крие рискове, особено при условията, в които се провеждат тези криминални трансплантации. Здравето на тези "доброволни" донори обикновено се влошава вследствие на мизерните условия, в които живеят (мръсотия, глад и липса на лекарско наблюдение). Много често те умират, преди да получат обещаната сума.

И така, в конкретния случай, за който говоря, майката на българчето, нуждаещо се от бъбрек, ми звъня по телефона за консултация как да постъпи. Моят отговор на това запитване бе, че у нас органи не се купуват или продават и че подобни деяния се наказват строго от закона. Обясних, че органите и тъканите за трансплантация са безценен дар и не могат да бъдат предмет на възмездна сделка, както е записано и в сега действащото законодателство.

Преди две години, вследствие на засилени посещения с цел трансплантация в Пакистан от страна на български граждани, Пакистан обяви за престъпление нелегалната трансплантация на органи и ограничи визите за българските граждани, което е срамен факт за България.

Когато по телевизията разказаха тази история, си казах: "Добре, някой иска да си купи органи, а как би изглеждало, ако богати чужденци идват в България и плащат, за да бъдат взети от българи тези органи. Дали тогава този проблем ще ни засегне малко повече? Дали тогава ще наричаме това престъпление приказка с щастлив край?".