Блог
Арабската пролет- нова надежда за жените в региона
Измина година от началото на Арабската пролет- революционната вълна в страните от Северна Африка и Близкия Изток, която помете авторитарните режими в Египет, Тунис и Либия и доведе до опити за демократични реформи в Йордания, Сирия и Мароко. Жените се бореха за равноправие, плурализъм и демокрация и вместо да бъдат мълчаливи поддръжници, изиграха водеща роля по време на демонстрациите. Сега, след края на протестите, те са изправени пред още по-голямо изпитание - да използват постигнатата начална скорост, да бъдат в центъра на законотворческия процес и да наложат включването на своите права в новите арабски конституции.
Ако архаичните, патриархални и дискриминационни закони не бъдат променени, скоро няма да се отдаде подобна възможност. Затова е жизнено важно ЕС да подпомогне жените в битката им за равноправие и участие в процесите на демократизация, чрез изисквания от новите правителства да осъществят тези реформи.
Статутът на жените в Арабския свят
Първият Арабски доклад за човешкото развитие от 2002г. посочва неравенството между половете, като един от трите фактора, спъващи напредъка в региона, заедно с липсата на политически свободи и ниското ниво на образованието.
Шариата, на който се основават конституциите на държавите в Арабския свят, определя доминираща роля на мъжа в обществото. Жените, особено в областта на семейното право, имат значително по-малки права. Изборът на съпруг, в повечето държави, е право на бащата на момичето, а жените нямат почти никаква възможност да подадат молба за развод. В Саудитска Арабия това е напълно забранено, а в Египет мъжете могат да се разведат моментално пред държавен служител, докато жените са поставени пред дълги съдебни дела. Нормите в Иран дават право на мъжа да сключи брак за няколко часа до неопределен период, което представлява скрита форма на проституция. Жена, която иска да се омъжи повторно, моментално губи правото на попечителство върху децата си. Във всички страни, без Ливан, дъщерите наследяват само половината от наследството, което би получил сина. Ако тези норми не бъдат променени, ефектът от Арабската пролет за жените ще бъде нищожен. Рисковете за това не са никак малки, тъй като скорошно проучване отчете, че 60% от египтяните желаят Шариата да остане основен източник на правото и в новата конституция.
Политическите права на жените също са минимални, а в Саудитска Арабия, Бруней и ОАЕ дори не могат да гласуват и да бъдат избирани. Изборните резултати в Египет от края на миналата година сочат, че от 376 жени-кандидати нито една не влиза в парламента, докато по време на предишния мандат те са били 13%. Въпреки че през последните две десетилетия все повече жени получиха достъп до висококачествено образование и притежават нужните лидерски качества да участват наравно в управлението на своите държави, възможности за реално участие в управлението липсват.
Какво промени революцията?
В комисията, натоварена да състави новата египетска конституция не присъства нито една жена. Въпреки огромната заслуга на жените-политически активисти по време на размириците и мъченията, на които бяха подлагани на площада Тахрир в Кайро, единственото получено в замяна бе среща с министър-председателя Есам Шараф. В Тунис жените споделят същите проблеми. Активистката Райа Бин Салама призова новите закони да се основават на Всеобщата декларация за правата на човека, вместо на Шариата. В отговор, един от лидерите на политически партии я заплаши, че ще я обеси в центъра на Тунис. Всичко това буди тревога, че във всички страни, обхванати от Арабската пролет, се наблюдава задълбочаване на проблемите с правата на жените.
Традициите и прекаленото вмешателство на религията в политическия, социален и културен живот, продължават да бъдат главното предизвикателство пред приемането на закони, защитаващи правата на жените в тези държави, в които няма как да се осъществи истинска демократична промяна, ако едната половина от населението е системно дискриминирано.
Жива ли е надеждата?
В края на миналата година, Мюсюлманското братство спечели парламентарните избори в Египет, което означава, че преустройството на държавата ще се осъществи на основата на идеологията на ислямизма, а надеждите на жените за светска държава намаляват. В отговор на тази опасност, международната общност трябва да изисква от новите ислямистки правителства в Арабския свят да не се отклоняват от пътя на демократизация.
В доклада, който ще представя през март пред Средиземноморската парламентарна асамблея за ролята на жените за демократизацията в региона, ще настоявам да не бъдат загубени надеждите за дори и малки постижения за правата на жените от времето на демонстрациите. Точно сега, от първостепенна важност е равенството между половете и социалната справедливост да бъдат заложени в новите конституции. Необходима е институционална и финансова подкрепа за неправителствените организации, борещи се за човешки права и особено за развитието на женски научно-изследователски центрове, които трябва да създадат условия за по-осезаемо влияние на жените в политиката, бизнеса и социалния живот. Първа стъпка в тази насока направихме в края на миналата година в Европейския парламент, връчвайки наградата "Сахаров" за свобода на мисълта на петима активисти от Арабската пролет, две от които са жени- египтянката Асма Матфуз и сирийката Разан Зайтунех. Това признание означава, че Европа ще продължи да следи, подпомага и защитава демократичните процеси и човешките права в региона.
