Блог
Жените с главна роля в движенията за мир и демокрация по света
Жените играят ключова роля в процеса на демократизация и за успеха на социалните движения. Не веднъж съм подкрепяла това си убеждение с примери на жени, които са двигатели на прогреса в различни области от обществото ни и особено в постигането на мир и демокрация. Неотдавнашните събития в Северна Африка и Близкия Изток доказаха, че жените са определящ фактор за демократична промяна. В революциите там те имаха централна, а не поддържаща роля. Важно е да се използва този момент за гарантиране на конституционните им права, защото ако архаичните, патриархални и дискриминационни закони не бъдат променени точно сега, скоро няма да се отдаде възможност за постигане на равнопоставеност на половете, като основно човешко право, в страните, където диктаторските режими бяха свалени с видимата подкрепа на жените.
За да се насърчи подобна промяна е важно ние като общество да дадем оценка за ролята на жените в бораба за мир и благоденствие. В тази насока, миналия ноември аз предложих създаването на Европейска награда, подобна на наградата Сахаров за свобода на мисълта, която да се връчва на необикновени личности за изключителни постижения в защита на правата на жените и равенството между половете. Получих единодушна подкрепа от всички политически партии в Европейския парламент и това е ясен сигнал за нуждата от популяризиране и насърчаване на работата по тематиката за равнопоставеност и права на жените.
Интересна призма за анализ е престижната Нобелова награда за мир. Тя се раздава ежегодно от 1901 година и досега за 110-годишната й история само 15 жени са били оценени като достойни за получаването й. Какво говори това за обществото ни? Нямаме ли достатъчно примери за изключителни жени, доспринесли за мира и демокрацията по света, или по-скоро разпространените догми и предрасъдъци за ролята на жените в обществото ни пречи да оценим и аплодираме успехите им?
Положителна крачка в тази насока беше постигната миналата година, когато престижната награда беше присъдена на три изключителни жени - президентът на Либерия Елън Джонсън-Сърлийф и нейната сънародничка Лейма Гбоуе, които мобилизираха жените срещу гражданската война в страната, заедно с йеменската активистка за правата на жените Тауакул Карман. Тези три дами ясно показаха, че жените от арабския свят вече не искат да са само мълчаливи поддръжници на промените в страните си, а да заемат полагащото им се място в обществото. Тяхните действия бяха оценени и това беше силен сигнал за нарастващата роля на жените като двигатели на социално-политически възход. Обществото ни има нужда да познава добрите модели, да се учи и вдъхновява от тях.
Първата лауреатка е Елън Джонсън-Сърлийф. През 80-те години в родната й страна Либерия е извършен преврат, след който избухва една от най-кървавите войни в Африка. Тя напуска страната и започва работа като икономист в Световната банка в Кения. Паралелно Елън е водещ глас срещу насилието над жени и използването на мъчения над жени като военна тактика. Тя се завърща в родината си и продължава работата си в подкрепа на жените и децата, засегнати от военните действия. През 2005 г. печели президентските избори и на 72 години става първата свободно избрана жена президент в Африка. На церемонията по встъпване в длъжност присъстват Кондолиза Райс и тогавашната първа дама на САЩ Лора Буш.
Сънардоничката на Джонсън-Сърлийф - Лейма Гбоуе е вторият борец за сигурност и права на жените, който сподели Нобеловата награда за мир. Смята се, че движението на 39-годишната Гбоуе "Жени за мир" е изиграло ключова роля за края на гражданската война през 2003 г. Началото на движението е положено през 2002 г., когато Гбоуе организира група жени от различни етноси и религии да пеят и да се молят за края на военните действия на един рибен пазар.
Третата лауретка е Тауакул Карман. Тя е е 32-годишна журналистка, майка на три деца, йеменски демократ и борец за правата на жените. През 2005 г. тя основава групата "Журналистки без окови", която протестира срещу диктатурата в Йемен. Присъждането на наградата именно на нея се окачествява като символ на одобрението на Нобеловия комитет за Арабската пролет.
Примерът на тези три жени ясно показва, че жените от цял свят са готови и решени да заемат достойно място в обществото си и да се борят срещу установени предрасъдъци. Искрено се надявам, че положителният пример ще бъде продължен и през 2012 година и ролята на жените в процеса на демократизация и мир ще намери отражение в ежегодните Нобелови награди. Както председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд заяви: "Не можем да постигнем демокрация и траен мир в света, ако жените не получат същите възможности като мъжете да влияят върху събитията на всички нива в обществото." Споделям това мнение и се надявам, че тазгодишната награда ще продължи положителната тенденция и ще допринесе за края на неравностойното положение на жените в много съвременни общества. Това от своя стана ще доведе до осъзнаване веднъж-завинаги на потенциала на жените в процесите на демокрация и просперитет.
