Блог
Бедността сред по-възрастните жени: неудобната реалност, за която е нужно да говорим
Населението в Европа прогресивно застарява. Надали това е новина за някого. От няколко години въпросът се разглежда задълбочено от Европейските институции. Дебатите по темата обръщат особено внимание на ниската раждаемост, намаляването на размера на работната ръка, нарастващия брой пенсионери и прoизтичащите от това предизикателства за осигуряване на устойчиви пенсии. Важно е да се добави обаче още едно измерение на проблема, а именно уязвимостта на по-възрастните жени към бедност и социално изключване.
По данни от последното проучване на статистическата служба “Евростат”, по повод Международния ден на жената, рискът от бедност и отчуждаване от обществото при жените на възраст над 65 години в ЕС-27 е значително по-голям от този при мъжете (22% и 16% съответно), като българските жени са изложени на най-голям риск от бедност (43%) в целия ЕС. В условията на икономическа криза, може да очакваме финансовата и социална уязвимост на възрастните жени да се задълбочи и свидетелство за това е нарастващият брой бездомни възрастни жени в много европейски страни.
На този фон ясно се очертава необходимостта от бързи и ефикасни решения. Ние като общество трябва да направим обективен анализ на причините за тези страшни статистики и вземем навременни мерки за устойчиво решение на проблема. Аз неведнъж съм акцентирала върху все още властващите стереотипи за ролята на жената в обществото и произтичащата от там сегрегация на пазара на труда: жените традиционно получават по-ниски доходи, имат ограничено развитие в кариерата и същевременно носят основната отговорност за грижите за семейството. Грижите за децата, възрастни и болни роднини и домакинството обаче не дават достъп до социално-осигурителни права за пенсионна възраст. По-ниските доходи на жените по време на професионалния им живот оказват влияние върху равнището на пенсиите им и водят до опасност от изпадане в бедност в след-пенсионна възраст.
В оценката за бедността при възрастните жени не трябва да забравяме и по-голяматa продължителност на живота при жените. Според данните на Евростат в ЕС има около 40% повече жени на над 65-годишна възраст, отколкото мъже. В България съотношението е 147 жени към 100 мъже, които са минали 65 години. Поради тази причина сред самотните домакинства и живеещите изолирано възрастни хора преобладават все повече жените. Така изниква етичният въпрос дали ние можем да си позволим да обречем възрастните жени да живеят сами и в крайна бедност?
Отговорът е еднозначен и затова е наложително провеждането на сериозни пенсионни реформи в цяла Европа, които да разглеждат предотвратяването на бедността сред по-възрастните жени през призмата на социалната солидарност и справедливост. Убедена съм, че подобна политика ще бъде изключително важна стъпка в цялостния процес на постигане на по-адекватни пенсии и устойчиви пенсионни системи и ще отрази подобаващо ключовата роля на жените на пазара на труда.
В национален план, преразглеждането на пенсионните системи не трябва просто да увеличава възрастта за пенсия, но да вземе под внимание по-високата продължителност на живота при жените, както и големите различия в заплащането на двата пола, които се отразяват в размера на пенсиите и са причина много жени да бъдат изтласкани под прага на бедността. Периодите, през които жените се грижат за болни деца или други зависими членове на семейството също трябва да бъдат отчитани и добавяни към трудовия стаж.
Наред с пенсионните реформи, на национално и европейско ниво е важно да се предприемат целенасочени действия за предоставяне на възможности за професионалната реализация и кадровото израстване на жените, както и за преодоляване на разликите в заплащането между половете. Подобни действия могат да бъдат ефективен начин за насочване на ресурсите към най-уязвимите групи и да бъдат успешно решение за намаляването на нивото на бедност сред по-възрастните жени.
Очертаващата се трайна тенденция на застаряване на населението е процес с изключително значение, който ще промени демографската структура на обществото ни и ще ни изправи пред редица предизвикателства - както от икономическо, така и от социално и етично естество. Поради тази причина правилното управление на процеса на стареене трябва неминуемо да отчете нуждата от провеждането на сериозни социални и пенсионни реформи, които да допринесат за постигането на едно балансирано общество, в което мъжете и жените имат равни възможности, солидарността между поколенията е запазена и утвърдена и ние не приемаме гузно тихата мизерия на възрастните жени около нас.
