Насилието срещу жени и деца - призрак, който всички виждаме и отричаме. Не е ли време да кажем "Край"!


Насилието срещу жени и деца е тема, която дълго време беше забулвана от догми и табута. В много държави, в това число и България, насилието над жени и деца се неглижира, а психическия тормоз въобще не се отчита или се доказва трудно. Статистиката показва, че всяка четвърта жена в Европа е била обект на физическо насилие поне веднъж през живота си, а почти всяка десета - жертва на сексуално такова, включващо употреба на сила.

Независимо  от стряскащите данни, действащите в момента мерки за защита на жертвите на домашно и сексуално насилие - в частност техният достъп до правна, психологическа и здравна помощ, предотвратяването на последващи посегателства и правото на уважително отношение по време на съдебния процес, са крайно незадоволителни. Наложително е да се приеме европейска политическа и правна рамка за елиминиране на насилието над жени във всичките му форми. Затова работя активно за популяризирането на този въпрос сред моите колеги и твърдо се ангажирам това послание да бъде чуто от институциите.

Като основна мярка за решаване на проблема с насилието над жени е нужно да отстраним основните причини за пораждането му: дискриминацията, неравенството между половете, разликите в заплащането, финансовата зависимост от интимния партньор и ограниченията пред кариерното развитие на жените. Трябва да осъзнаем и фактът, че насилието над жени има висока цена, която не се заплаща само и единствено от жертвите, а от обществото като цяло. Жените, жертви на насилие страдат от редица здравословни проблеми и тяхната възможност да се включат и адаптират към обществения живот се ограничава. По този начин намалява и икономическата продуктивност, изтощават се човешките ресурси, безработицата расте.

Важно е да третираме жертвите на насилие с уважение и да им предоставяме защита, подкрепа и достъп до правосъдие. Понастоящем обаче законите на държавите в ЕС се различават значително, а и невинаги отговарят на тези нужди. Затова, аз успях да издействам участие на Комисията по правата на жените и равенството между половете в работата по законодателния пакет от мерки, който ще осигури минимални стандарти за правата и защитата на жертвите в целия ЕС.

В контекста на ангажимента, който поех в тази област, аз поставих акцент върху необходимостта от осигуряването на специализирана защита на жени жертви на насилие, основано на пола и насилие в рамките на близки взаимоотношения. Потърпевшите ще имат разбираема и достъпна информация за правата си във всеки конкретен случай и ще им бъде осигурена безплатна правна и медицинска помощ. При закъсняло подаване на сигнал за насилие, поради страх от публично унижение и/или стигматизиране, какъвто е често случаят с жертви на сексуално и домашно насилие, това няма да се взема в предвид при процедурите по повдигане на обвинение. В доклада си по Директивата съм се постарала да засиля дейността на институциите - съд, полиция, социални и здравни служби и неправителствени организации по оказване на помощ на жени и деца жертви на насилие.

Този пакет от мерки е от изключително значение за изграждане на европейски норми на правосъдие, така че хората да могат да разчитат на гарантирана защита на своите права, независимо от това къде се намират в рамките на ЕС. Гротескната реалност на масово насилие над жени и деца и липсата на европейска рамка за защитата им не може да продължава да съществува в нашето общество и аз ще направя необходимото чрез правомощията, дадени ми от тази мандат да осигуря подкрепа, защита и сигурност за милионите жени, които ежедневно преживяват ужаса на насилието.