Жените с увреждания - жертви на дефицита на солидарност в нашето общество


В Европейския съюз един на всеки шест души е с увреждане, или около 80 милиона души. Често тези хора са лишавани от възможност да бъдат активни в обществения и икономическия живот поради нагласите на обществото и бариери, свързани с жизнената среда. Това увеличава риска от бедност  и води до трайни социално-икономически последници за цялото общество.

Проблемът е особено сериозен при жените с увреждания, чиято активност е по-ниска не само в сравнение с жените без увреждания, но и в сравение с мъжете с увреждания.

В България от 260 000 жени с увреждания само 28 000 са на работа - което прави една на всеки десет. Естествено е да си зададем въпроса - на какво се дължи тази тревожна статистика, дали ние като общество се примиряваме лесно с мисълта, че хиляди жени с увреждания са тласкани ежедневно към бедност и социално изключване!

Според мен проблемът се дължи най-вече на тройна дискриминация - жените с увреждания попадат под ударите на дискриминация, основана на пол, етническа принадлежност и увреждания. Това излага тази група на по-голям риск от безработица, бедност и социално изключване. Тези жени са уязвими и по отношение на физическо и психологическо насилие, малтретиране и злоупотреба. Tежки затруднения изпитват и техните близки - поради липсата на специализирани институции и помощни центрове, често, особено на майките се налага, да неглижират кариерата си заради грижи за дете с увреждане. А това е неплатен труд, който не се признава за трудов стаж и е предпоставка за риск от бедност за цялото семейство.

В този контекст, вярвам, че изграждането на всеобхватна стратегия за борба срещу изолацията на жените с увреждания, която да включва конкретни мерки за промяна на нагласите в обществото относно възможностите и потенциала им ще ни помогне да си дадем сметка, че увреждането не е пречка за пълноценното участие в обществения живот. Поради тази причина настоях в Европейската стратегия за хората с увреждания 2010- 2020 да бъдат включени специфични мерки за жените с увреждания и механизми в подкрепа на жените с увреждания, пострадали от насилие.

В България необходима първа стъпка към социална и професионална интеграция на жените с увреждания е подобряването на достъпа до образование,  трудовия пазар и предоставяне на възможност за професионална квалификация. За да се постигне това, трябва се инвестира в подходящи образователни технологии и материали, адаптирани към нуждите на хора с увреждания, да се улесни тяхната мобилност чрез по-достъпна инфраструктура и специализиран превоз и да се предостави информация за техните права, така че да могат да се защитят от дискриминация и незачитане.

Необходимо е да се стимулират работодателите да наемат повече жени с увреждания.  Именно такива възможности се предоставят от Европейските фондове, предназначени за преодоляване изолацията на хората с увреждания. По оперативна програма "Конкурентоспособност" от тази есен ще стартира специален механизъм, който ще даде възможност на работодателите да наемат младежи с увреждания до 29-годишна възраст, подпомагайки заплащането и обучението им на работното място. Системата за подкрепена заетост е друга ценна практика, която може да намери приложение в България. Тя подкрепя хората с увреждания при намиране на подходяща работа, осигурява помощни средства за изпълнението на задълженията, предоставя възможност за специализирано обучение.

Разработването на национални информационни кампании за възможностите на жените с увреждания би било ефективна мярка за борба със стереотипите и подобряване на социалното и икономическото им положение. По-добрата информираност за ежедневието и проблемите на жените с увреждания ще способства за приобщаването им към социалния и политически живот.

Вярвам, че въпросите, свързани с проблемите на хората с увреждания изискват постоянно обществено внимание и действия. Важно е ние като общество да не забравяме, че участието в пълна степен в икономическия и социалния живот на хората с увреждания е от съществено значение за постигане на устойчив растеж. Изграждането на общество, което приобщава всички открива пазарни възможности, стимулира иновациите и допринася за националното самосъзнание и перспективи за бъдещето.