Блог
Жената-бизнесмен: оксиморон или недооценена възможност?
Равенството между половете е утвърдено в основополагащите договори на Европейския съюз, въпреки че в обществото жените все още се свързват с това, че не притежават нужните качества, като търговски нюх и способност за поемане на риск, за да успеят в бизнеса. Предразсъдъците и догмите налагат среда, в която жените нямат стимул и не получават равни възможности за развитие на кариерата в бизнес средите. Това трябва да се промени и целта е не само осигуряване на равнопоставеност между половете, но и да се използва ценния потенциал на жените в бизнеса в условията на икономическа нестабилност.
През миналата година само 12% от ръководните постове в европейските компании са заети от жени, показват данни на консултантската компания Маккензи, потвърдени и от Световната банка. Доказано е, че участието на повече жени в управлението на предприятия води до съществен ръст в оперативните печалби на търговските дружества. След успешния пример на Норвегия, в ЕС все повече растат привържениците на налагането на задължителни квоти за мъже и жени в компаниите. Комисията по правата на жените и равенството между половете, в която аз съм член и координатор за Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), нееднократно призова за регулаторен натиск по този въпрос. Затова миналата година комисар Вивиан Рединг стартира доброволна инициатива (Women on the Board Pledge for Europe) за установяване на равнопоставеност в бордовете на компаниите. Тя призова европейските корпорации да увеличат дела на жените в управителните си съвети до 40% до 2020 г. През настоящата седмица комисар Рединг ще представи доклад, който показва слаб напредък по въпроса. Видно е, че саморегулацията не е довела до успех и има нужда от законодателни мерки. Комисар Рединг също обвърза възможността на жените да растат в кариерата с проблема на неравностойното заплащане и даде ултиматум от 1 година на страните-членки да се справят с този проблем. След изтичането на срока, при незадоволителен напредък следващата й стъпка ще бъде иск срещу държавата-членка в Съда на Европейския Съюз.
Убедена съм, че равенството между половете в бордовете на компаниите е двигател за икономически възход. Твърдението ми е подкрепено от примера на три изключителни дами, с които нееднократно съм обсъждала тематиката за равнопоставеността между жените и мъжете, и които са утвърдили лидерството на жените в бизнеса и са образец за това, че жената-бизнесмен не е оксиморон.
Саша Безуханова от години е символ на успешна бизнес дама не само у нас, но и зад граница. След като в продължение на 10 години Саша беше генерален директор на "Хюлет-Пакард" за България, в края на 2008 г., тя пое стратегическото направление на IT гиганта в публичния сектор в 27 страни от Централна и Източна Европа, включително Русия и бившите съветски републики. От 1 март тази година тя е начело на стратегическото направление на НР за развиващите се пазари и ще управлява 63 държави и бизнес за 750 милиона долара. Това я превръща в най-високопоставената българка в ръководство на световна технологична компания. Саша Безуханова е един изключителен пример за всички българи, не само със своя успех, но и със своето родолюбие. Именно нейна е заслугата България да пребори конкуренцията на над 30 други държави за огромната инвестиция, която НР направи през 2010 г. и която създаде квалифицирани работни места за много млади и образовани българи. Саша е носителка на множество награди и отличия, включително международна награда за жени лидери LeaderSHE за 2010 г. и за лице на бизнеса в България за 2008 г., определена от в. Financial Times.
Яна Игнатова-Ярмова е маркетинг директор на Procter&Gamble за целия свят. Яна ръководи маркетинга на световния гигант с годишни печалби, които са около 2 пъти по-големи от БВП на България. Тя започва пътя си от софийския офис на Procter&Gamble, където постъпва след завършването на висшето си образование в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг в София. В България тя се занимава с лансиране на продукти и разработване на дистрибуторската мрежа. Яна постига блестяща кариера и работи за компанията в Румъния, Англия, Швеция, Швейцария преди да стане маркетинг директор на корпоративната марка за целия свят.
Шерил Сандберг е главен оперативен директор на Facebook и е най-високо платеният изпълнителен директор на социалната мрежа. Сандберг е завършила икономика с пълно отличие в Харвард. Професионалната си кариера започва в Световната банка, след което става началник на Генералния щаб в Министерството на финансите на САЩ при президента Бил Клинтън. През 2000 г. тя се присъединява към Google, където прекарва шест години като заместник-председател по глобалните онлайн продажби и операции. През 2007 г. Сандберг се запознава случайно с Марк Зукърбърг на коледно парти. През март 2008 г. Facebook обявява, че тя напуска Google, за да стане новия главен оперативен директор на компанията. Въпреки че Марк Зукърбърг е лицето на Facebook, именно Сандберг допринася за огромния успех на компанията и превръщането й от един впечатляващ социален експеримент в бизнес за милиарди със сериозни перспективи за растеж. Три години след като Шерил Сандберг става част от Facebook, броят на служителите в компанията нараства от 130 до 2500, а потребителите на социалната мрежа от 70 до 750 милиона - представляващи 11% от населението на Земята.
Представих Ви тези три дами, тъй като те са въплъщение не само на жени, които имат амбиции и знаят как да постигнат успех, но и на професионалисти, които допринасят за развитието на други жени с желание за успех в корпоративния сектор. Като активни членове на световната фондация "Жени Лидери" (Women in Leadership), заедно със Саша, Яна и Шерил ние участвахме в създаването на глобална база данни на жени-професионалисти. Така създадената база данни ще улесни връзката между утвърдени жени-мениджъри и компании, които търсят конкретни идеи, базирани не само на умения и знания, но и на присъщите на жените ценности и разумния подход в развитието на рискови начинания. Вярвам, че примерът на Саша, Яна и Шерил ще бъде стимул за други млади жени, които да повярват, че жената има място в бизнес-лидерството.